Her

Гласът на самотата от бъдещето

Филмът, спечелил Оскар за най-добър оригинален сценарий за 2014, както и одобрението на критиците, е "Her". Режисьор и сценарист е Спайк Джоунз, когото познаваме от "Да бъдеш Джон Малкович" и "Където бродят дивите неща". Тук той изпраща зрителя в бъдещето, но фокусът не е поставен върху летящите коли и телепортацията, а върху човешките взаимоотношения. Авторът е създал един свят, в който времето е трудно определимо – много прилича на нашия днес и едновременно носи алюзията за 70-те години. Филмът е вдъхновяващ и депресиращ, оптимистичен и песимистичен, задушаващ и освобождаващ.

Хоакин Финикс се превъплъщава в ролята на Тиодор Туомбли – меланхоличен, самотник интроверт, чиято работа (иронично) е да пише писма до хора, които няма как да го направят или не желаят. Героят изживява тежка раздяла със съпругата си Катрин, която е първата му истинска любов. Той е неспособен да признае пред себе си, че връзката с жена му е приключила. Точно поради тази раздяла неговият живот е посивял.

В този момент се появява нова операционна система с изкуствен интелект. Интелект, много по-развит от този, за който сме чували преди – „интуитивен обект, който те слуша, разбира и познава. Не просто ОС, а съзнание”, предлага разбиране, винаги е в готовност. Тиодор постепенно изгражда дълбока връзка с ОС, нарекла се Саманта, озвучавана от Скарлет Йохансон. Човекът и ОС се свързват чрез разговори за живота, любовта, взаимоотношенията. Междувременно героят получава възможност да влезе във връзка с истинска жена, но отказва. Постепенно започва да нарича ОС свое гадже и дори я представя на приятелите си, които реагират... нормално.

На фона на тези действия се открива и сложната връзка между Чарлс и Ейми (съседи, приятели от колежа), завършваща с раздяла. Самотната Ейми също купува такава операционна система. Разговорите за новите връзки с ОК са темите, които поддържат приятелска на Ейми и Тиодор.

След време започват и усложненията. Тиодор тежко преживява факта, че трябва да споделя любовта на Саманта с още 641 души – високото интелектуално ниво на системата довежда до постепенно отчуждаване. Тя заедно с другите ОС напуска света на хората, за да отидат в друга реалност. Тиодор е принуден да изпита още една раздяла. Ейми – също.

Силният финал говори сам за себе си – героят успява да освободи бившата си съпруга, пишейки й първото си искрено писмо, и така си дава шанс да изпита същите чувства към някой друг. Сякаш системата е свръзана с Катрин, когато Саманта напуска света на човека, Тиодор проглежда за него.

Сюжетът на този филм поражда въпроси, отнасящи се пряко до нашия живот, пренесен в смартфоните. Възможно ли е този сценарий да е предсказание за бъдещето? Възможно ли е приложенията като Cortana и Siri (т.нар. лични асистенти) да са голяма крачка към интелект на такова равнище? Същото важи и за т.нар. Chatterbot (например Cleverbot, броят на разговорите от 1997 насам е достигнал над 200 милиона).

Мотивът за изкуствения интелект има своите интерпретации и в други филми. В Люси, отново с участието на Скарлет Йохансон, тя се превръща в суперкомпютър, преминава във всичко, придобива характеристиките на Бог. В Превъзходство пък любовта е силата, чрез която отчаяната Евелин връща почти мъртвия си съпруг под формата на квантов компютър. Интелектът на съпруга и физическата активност на съпругата построяват нов свят – човекът се сдобива със свърхсила, темповете на развитие са изключително бързи, строи се мигновено, технологиите са близки до чудесата. Има опасност светът да придобие друг смисъл. Именно тук старите ценности надделяват, страхът от новото и усъмняването в новото добро разрушават възможността светът да бъде окончателно спасен. Поне засега.

Спасение или опасност за човека предлага изкуственият интелект в този вид? Понякога компютрите съдействат за социализацията на хората, но друг път обратното – те изолират хората от обществото. Нож с две остриета. Човешките постижения са неизмерими. Човекът е способен да построи сграда чудовище. Способен е да създаде операционна система, която да е емпатична. В борбата си със самотата и необходимостта от разбиране, невъзможността да открие такова сред своята среда, го принуждават да създаде изкуствен интелект, отговарящ на изискванията му. Но накрая бива изоставен и от него. Самотата се оказва неизбежна дори в света на високотехнологичните постижения. Филмът завършва с отворен край - на пръв поглед Тиодор и Ейми успяват да изживеят това, което години наред не са могли, но дали ще са щастливи и въобще успели ли са? Атмосферата на финала отново излъчва усещане за самота и съмнение в постижимостта на щастието.

Ще спрем ли да се нуждаем от физическото си тяло? Дори във видеоигрите героите стават все по-реално изглеждащи. Очаквам скоро и актьорите във филмите да изчезнат. Макар че финалът на Her показва обратното – все още не сме готови.